НАТРОША̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от натрошавам и от натрошавам се; начупва‑
не. — От тези бункери .. рудата попада между зъбите на челюстната трошачка за едро натрошаване. С., 1954, кн. 3, 86. По нашите шосета все още широко се прилага ръчното натрошаване на чакъл. РД, 1959, бр. 300, 2.