НАТРУ̀ПВАНЕ

НАТРУ̀ПВАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Обикн. ед. Отгл. същ. от натрупвам1 и от натрупвам се. Грашев знаеше какво трябва да прави и всичко друго по пътя му .. беше само етап, натрупване на опит и на енергия. Д. Фучеджиев, Р, 232. Натрупването на огромен брой роби в Римската държава представлявало страшна опасност за нейното съществуване. Ист. V кл 1965, 150-151. Налице е едно преднамерено натрупване на сякаш с мъка търсени образи. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Образуването на скорбялата в листата и натрупването ѝ в грудките продължава до пожълтяването и увяхването на стъблата и листата. БТН V кл (превод), 111. Първоначално натрупване на капитала.

2. Обикн. мн. Нещо, което е натрупано, което се е натрупало. При това издирване неусетно и със съпровод на подходяща мелодия е направена гимнастика за премахване на натрупванията по прасците, бедрата и около диафрагмата. Тарас, МС, 116. Водата, която се получава при топенето на леда, се изпарявала, а на нейно място оставали кръгли вдлъбнатини. При това водните пари образували по края високи пръстенообразни натрупвания. К, 1963, кн. 7, 36. Някои елементи образуват самостоятелни минерали, които се срещат в значителни натрупвания по земната кора. К, 1963, кн. 8, 13.

НАТРУ̀ПВАНЕ

НАТРУ̀ПВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от натрупвам2 и от натрупвам се; натрупяне.

Списък на думите по буква