НАТРУФЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРУ̀ФЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натруфя като прил. Неодобр. 1. Който е прекалено богато, пищно и претенциозно облечен или е претрупан с накити, украшения. Още от сутринта девическото училище хвана да се пълни с ученички, пременени, пригладени и натруфени като пеперудки. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67. Стопанката беше весела, гостоприемна жена,.., доста натруфена — с черно копринено було и с дълги обици от меджидии. Г. Караславов, ОХ II, 478-479. Между късите стръки беше впрегнато рошаво магаренце.., цялото натруфено с нанизи от бледосини мъниста. П. Славински, ПЗ, 55-56.

2. Разш. Който е прекалено богато подреден, украсен, претрупан с красиви вещи, украшения. С един бърз, всепоглъщащ поглед проучих обстановката.. Мрачен, натруфен салон със старомодна, солидна мебел. Бл. Димитрова, ПКС, 264. Може би само в провинциалните градове се намират все още такива смешни и натруфени къщи. П. Вежинов, НБК, 354.

3. Прен. За реч — който е високопарен, претрупан с книжни думи и изрази, метафори и под. Още Лесинг .. е вдигнал глас против натруфената заучена декламация, която трябва да се смени с естествена и проста реч. Н. Лилиев, Съч. III, 300. Вапцаров, знам, / ти не обичаше натруфените, безполезни думи, / които святкат — като зъбите / на вълк в нощта. Ел. Багряна, Худ. С I (превод), 553.