НАТРУФЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТРУ̀ФЕНО
НАТРУ̀ФЕНО. Неодобр. Нареч. от натруфен. Нещо ме подтикна да я сграбча и разцелувам, но се овладях. Не е работата в това, че бе удивително грозна .. Но тя самата беше облечена така натруфено и безвкусно. Тонич, ББК, 8.