НАТРУФЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРУ̀ФЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Неодобр. Отвл. същ. от натруфен. Жилището .. се състоеше от две стаи, малък хол и кухня, не много богато, но добре подредено. Той не обичаше натруфеността вкъщи. Кр. Кръстев, К, 13. Те [звуците на пиано] заиграха щастливи върху цялата натруфеност на тоя дом — по мебелите, изкупувани специално от бившата буржоазия. Д. Бегунов, ЧОД, 30. Една придворна дама със презрение / показва свойта пищна красота. / .. Натруфеност, парадност и превзетост... / Една голяма кукла, не жена! Л. Даскалова, Ст, 82-83.