НАТРЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; натръ̀пна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Изтръпвам. Всяка сутрин Белчо ставаше, отърсваше се от сламата, облизваше си натръпналите от лежане места. Елин Пелин, Съч. II, 28. Бръзка беше изопнала шия върху гърба на майка си и дремеше. Проклетият ги срита и те наставаха, запротягаха се сънливо, лижеха натръпналите си меса. Ил. Волен, РК, 80.