НАТРЪШКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; натръ̀шкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Тръшкам, повалям мнозина, много неща или всички, всичко. — И тримата ги натръшках и ги хвърлих в тръните. Й. Йовков, ПГ, 165. Сяда да се надпива с турците, надпива ги, става да се надборва, надборва ги — натръшква ги като снопи, натрупва ги като кръстци. Д. Яръмов, БП, 33. Чудото небесно натръшка целия керван в пепелта на пътя и в крайпътните трънаци. Г. Манов, КД, 11. — Тоя човек, господарю, прескочи оградата, преби вратаря, натръшка псетата. А. Гуляшки, ЗВ, 564. За няколко дни грипът натръшка всички семейства. И. Петров, ПР, 78. ● Обр. През август натръшкаха житото. От кръстци се изгуби полето. Р. Сугарев, СС, 83.

2. Диал. Напълвам, наблъсквам, натъпквам. Той бързо започна да пълни плетения кош.. Натръшка го догоре, преметна го на рамо и го понесе. Ст. Марков, ДБ, 244. Имаме си и дръвца и когато други в зимно време зъзнат на студа, ние натръшкаме огъня и обтягаме са рахат-рахат срещу него. Ил. Блъсков, Китка V, 1877, кн. 15, 18. Тук ти огнище, натръшкано с цяла кола вършинак, из къщи дими, та не се стои. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 39.

3. Диал. Със сила оставям, тръсвам, стоварвам някъде определено или голямо количество от нещо; нахвърлям. (Н. Геров, РБЯ). натръшквам се, натръшкам се страд.

НАТРЪ̀ШКВАМ СЕ несв.; натръ̀шкам се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Тръшкаме се мнозина или всички. Виждах ги понякога как се връщат вечер изморени до смърт и как се натръшкват по земята кой където намери. П. Вежинов, ЗНН, 165. Стотина мъже се натръшкаха уморено върху топлата камениста земя. Д. Димов, Т, 573. Учениците се натръшкаха по сламениците, извадиха хлебец и сиренце из торбичките и сладко заядоха. Ст. Даскалов, ПЯ, 133-134. Цялата Атанасова челяд се натръшка за сън в отсрещната одая през чардака. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 270.