НАТРЯ̀СКВАМ

НАТРЯ̀СКВАМ СЕ, -аш се, несв.; натря̀скам се, -аш се, св., непрех. Разг. 1. Напуквам се, нацепвам се. Най-добре е да се орат гнилестите почви рано през есента и да се остават на пластове през сичката зима: от зимните студове гнилата са натрясква и са разтрошава. Ступ., 1875, бр. 3, 20.

2. Прен. Неодобр. Напивам се много; насмуквам се, нацоквам се, насмърквам се, натаралянквам се, нарязвам се, насвятквам се, напорквам се, накърквам се, нацепвам се, нафирквам се, насърбвам се. — Не е чудно Драган да е бил пиян. Той не пие, но сега може да се е случило. То въздържателите по-лесно се натряскват. Й. Гешев, ВТ, 135. — Пили сме, как да не сме пили!... Пък веднъж като се натряскахме, че едвам се замъкнахме у дома си. К. Калчев, ДНГ, 72.

Списък на думите по буква