НА̀ТУР м. Диал. Обикн. в съчет.: Натур божий. Казва се за човек готован, който не се труди, не се грижи за нищо, а се натрапва, натуря се на другите да го хранят. Оти да ми кори хляба, я не съм тук натур Божий? Н. Геров, РБЯ III, 235.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.