НАТУРА —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТУ̀РА ж. 1. Обикн. със съгл. опред. Съвкупност от вродени психически особености, свойства, наклонности на човека; природа, естество. Погълнат от такива вълнующи размишления, страстни и жестоки,.., и противни на неговата хуманна натура, Огнянов стоеше над трупа и гледаше захласнато. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 198. Стамболов се трогна от разказа на Груева, който бе болезнената история на една слаба натура, завлечена от колелото на историята. С. Радев, ССБ II, 105. Не беше ли свойствено на човешката натура, когато тя е наранена.., да търси отмъщение там, гдето не му е мястото? З. Стоянов, ЗБВ III, 234. Това писмо на Мина е огледало на нейната натура: разкрива самостоятелността и несломимата ѝ упоритост. М. Кремен, РЯ, 175. Буйна натура. Властна натура. Дейна натура. Неустойчива натура. Поетична натура. // Човек с определени психически, духовни наклонности, особености, свойства. Младият студент беше една от ония страстни натури, които намират смисъла на живота само в поклонение на някой идеал. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 91-92. — Хайде сега да отидем към Марица. Знам, че не си поетична натура, но все пак не е лошо да се поразведриш. К. Калчев, ДНГ, 96. Тя [природата] подействува, изглежда, и на Ради, който се
оказа лирична натура. Н. Хайтов, ПП, 112. Но има слънчеви натури, / родени нивга да не мрат, / в душите им горят лазури, / в сърцата им легенди спят. Т. Траянов, П, 87.
2. Съвкупност от вродените особености, свойства на човешкия организъм; природа, естество. Тя се приближаваше до него, прекарваше ръце по страните му. — Я, още си слабичък! — Такава ми е натурата. Б. Несторов, АР, 241. Само неговият железен характер, неговата твърда воля и яка натура му са спомогнали да го видим подир година-две пак редактор. З. Стоянов, ХБ, 139. — Ще правя това, което душата и натурата ми искат. Елин Пелин, Съч. IV, 133. В 1844 година .. Герасим бил тежко болен, но и тоя път неговата жилава натура надвила. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 617. Беше человек с много здрава натура, жилав, як и твърде лек. П. Кисимов, ОА I (превод), 171.
3. Само ед. Изк. Явления и предмети от реалния свят, които са обект на изобразяване от непосредствено наблюдаващия ги художник. — Рисунката има едно нещо в повече от натурата — творческата личност. Ал. Гетман и др., Сб, 267. Художникът към самоцелната експресивност на багрите е прибавил и едно самоцелно деформиране на формите. Отклоняването от натурата е оправдано, когато се ражда по вътрешна необходимост, при търсенето на типичното. НК, 1958, бр. 8, 6.
4. Само ед. Остар. Всичко съществуващо, целият материален свят; природа, естество. Всичките стихии и всичките страсти във видимата и невидимата натура, олицетворени в богове и богини — това е било религията. К. Величков, ПССъч. III, 43. В натурата [природата] нема нищо неполезно, сичко йе на свой ред. Кр. Пишурка, МК, 320. — Ти .. не си никак родена, за да станеш жена на един българин: натурата та е дарила .. с таквази шермантна хубост,.., с таквизи персонални грации, дето тряба да бъдат само за сантименталното сърце на един европеец. Д. Войников, КЦ, 24. Той са занимава с благодеяния, работи изкуства, за да надникне в тайните на натурата. Ив. Адженов, ВК (превод), 41.
5. Остар. Съвкупност от свойствата, отличителните черти на нещо, същност на нещо; природа, естество. — Йедин физик, прочее, йе человек, който познава натурата (естеството) на въздуха, на огъня, на водата, на земята. Кр. Пишурка, МК, 229.
◊ В натура1. Без дрехи, гол. Най-сетне отдръпна се завесата и той се яви в натура, с влакнести гърди и с нашарени от чорапите нозе. Ал. Константинов, БГ, 13. В натура2, плащам (изплащам / изплатя, издължавам се / издължа се, вземам / взема, получавам / получа и под.). Във вид на стоки, продукти или под форма на услуга (плащам, изплащам, издължавам се). Едни му даваха по някой лев, други му плащаха в натура: буца сол, малко захар, малко газ. К. Калчев, ПИЖ, 175. Те [ратаите] получават съвсем нищожно парично възнаграждение, тъй като част от него вземали в натура. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. От няколко месеца се бе развъртял да си прибере парите, що бе дал под лихва. Не отстъпваше вече на молби, не приемаше изплащане в натура — искаше си парите. В. Геновска, СГ, 238. От натура; по натура. 1. Рисувам, изобразявам и под. При, чрез непосредствено наблюдаване, като се наблюдава непосредствено обекта (рисувам, изобразявам и под.). Голяма част от филма е заснета от натура — ние нямаме средства, за да прибегнем до помощта на павилиони и декорации. ФН, 1972, кн. 7, 9. [Бешков] почти не рисуваше по натура. Ал. Гетман и др., СБ, 310. 2. За рисунка, портрет, изображение и под. — който е направен при непосредствено, пряко наблюдение на обекта. В първата изложба на Майстора наред с множеството скици и портрети от натура на различни типове хора с най-голяма любов и проникновение са били изобразени портретите на майка му, на баща му, също и автопортретите. Е. Каранфилов, Б III, 73. Баба Марта от Княжево е дадена съвсем от натура, без никакъв опит да се белетризира, да се извайва украсен духовен образ. Е. Огнянова, НШ, 6.
— Лат. natura. — Т. Хрулев, Краткий речник, 1863.