НАТУРАЛИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТУРАЛЍСТ м. 1. Привърженик, последовател на натурализма във философията, литературата и изкуството. Какъв е Антон Страшимиров? По своите теми е по-скоро натуралист. Б. Шивачев, Съч. I, 72. Ругаеха реалисти, натуралисти за техните фантастични измислици. — Описват престъпници, покварени жени. Нима други няма? Г. Стаматов, Разк. II, 94. Художникът отразява действителността в типизирани художествени образи, но това отразяване даже при най-отявлените натуралисти не прилича на копиране с индиго. Т, 1954, кн. 4, 43. Според древните натуралисти четири са биле първоначалните тела, от разното съставление на които са ставали мировете. Тия са били: земя, вода, въздух и огън. Ч, 1870, бр. 3, 85.

2. Остар. Естественик, естествоизпитател, природоизследовател. Натуралистът, за да изучи нейния [на инфузорията] живот, подлага я на разни външни въздействия. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 182. Особено интересни за натуралиста са двата вида игуани. Н. Боев, Г, 103.