НАТУРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТУ̀РНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Натрапник; натуран, наметник. Търново е срещало такива гости не един път: то е приемало тържествено и вашите византийски натурници и после ги е изгонвало с ританици в гърба. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 63. На много общини учителят е като натурник — всякой го гляда с криво око. Й. Груев, КН. 4 (превод), 4.