НАТУ̀РЯНЕ

НАТУ̀РЯНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от натурям1 и от натурям се; наслагване.

НАТУ̀РЯНЕ

НАТУ̀РЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натурям2 и от натурям се; налагане, натрапване, натурване2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква