НАТЪЖА̀ВАМ

НАТЪЖА̀ВАМ, -аш, несв.; натъжа̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някой да бъде или да стане тъжен; нажалявам, наскърбявам. Жените милваха и него [сирачето], целуваха го, за да спрат плача му, ала тяхната нежност го натъжаваше още повече. Х. Русев, ПЗ, 14. Богомолецът попристъпи малко напред и изрече: — Бой се от бога, юначе! Не натъжавай сиротата! Ст. Загорчинов, ДП, 175. Беше мил и ласкав, но като че ли пък само за нея — да не я натъжи, да я зарадва. Д. Талев, ПК, 514-515. // Със същ. като душа, сърце — правя да стане тъжен, да изпитва тъга; нажалявам, наскърбявам. Тоя вид на мъртвило и запустялост в някогашния весел и многолюден двор на чорбаджи Стоян натъжи

душата на Дебрянски. Ив. Вазов, Съч. ХI, 30. ● Нар.-поет. тъга-натъжавам / натъжа. Дечица мили мамини, / я ежте, мили мамини, / мама ви да ви нагости, / мама си да запомните. / Дечица жалби нажалиха, / по-много тъга натъжиха. Нар. пес., СбВСт, 493. натъжавам се, натъжа се страд. и взаим.

НАТЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; натъжа̀ се св., непрех. Обзема ме жал, тъга, ставам тъжен; нажалявам се, наскърбявам се. Когато няма да ме има вече, околните и близките ще придават многозначителен смисъл на всяка подробност от моя живот и ще се натъжават, че когато е трябвало, не са ѝ обърнали внимание. К. Георгиев, ВБ, 24. През тези нощи .. той искрено и дълбоко се натъжи от раздялата. Кр. Велков, СБ, 136. Бояна се натъжи. Спомни си пак за Калофер, домъчня ѝ за него. М. Марчевски, П, 85. // За очи, лице — придобивам тъжно изражение. Маргарита разбира безсмислието на молбата си и за миг бледичкото ѝ лице се натъжава. П. Незнакомов, МА, 9. Хубавицата, която изпърво го гледаше с насмешка, полека-лека стана сериозна, сините ѝ очи се натъжиха. Елин Пелин, ЯБ, 134.

НАТЪЖА̀ВА МИ СЕ несв.; натъжѝ ми се св., непрех. Диал. Става ми тъжно; нажалява ми се, нажалява ми. ● Нар.-поет. тъга ми се натъжава / натъжи. Седи Груя на друм, на раздруме / та си чува друми и раздруми. / Нещо му се тъга натъжило / за негова млада Янгелина. Нар. пес., СбНУ VII, 97. Янко си братеца нямаше / той си чешката напива / за кончето си раняно, / че му са жалба нажали / и му са тъга натъжи. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 45.

Списък на думите по буква