НАТЪЖАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЪЖА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от натъжавам и от натъжавам се; нажаляване, наскърбяване. Още от детството ми в нейните [на майка ми] разкъсани, случайно избликващи спомени,.., в нейните внезапни натъжавания и избухвания в смях — аз съм изживявала ден по ден нейното детство и младините ѝ. Бл. Димитрова, ПКС, 241.