НАТЪЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЪ̀Й нареч. Простонар. 1. Натам, нататък. Те се умориха, капнаха и покорно отиваха натъй, накъдето ги насочваха. Й. Йовков, АМГ, 54. Щем не щем, ний сме длъжни да разширяваме и да затвърдяваме непрестанно нашите владения през двата бряга на пясъчното море, което се нарича Сахара. Колкото отиваме по-натъй, толкоз по-наложителни стават окупационните разноски. Бълг., 1902, бр. 496, 1. — Досега късметът все ни заобикаляше, пък и оттук натъй надали ще се сети за нас. В. Нешков, Н, 54. Митьо: — Дядо, прости ме! Генко: — Хайде, целувай ръка... От днес натъй мир ще свържем с баща ти! Ц. Церковски, ТЗ, 91. — Любе Василе, Василе, / досега бе ми любовник, / а оттук натъй — мил братец. Нар. пес., СбВСт, 516.

2. Насам; натака. Пъргова: — Давай, сестро, давай, веднъж под венчило да мине, че каквото излезе. Хаджиева: — И аз това гледам, ами като се затегнало, ни натъй — ни наонъй. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 356. — Ама и берекетя натъй, по селата, беше добър. Й. Йовков, ЖС, 9.

◊ Натъй-наиначе. Простонар. Насам-натам. Строят се разсипа в привечерния здрач и войниците се маеха натъй-наиначе. М. Яворски, ХСП, 201. Професорът сочи на Роландо кои растения да събира. Той се снишава като котка натъй-наиначе. М. Яворски, ЕСВ, 96.