НАТЪКМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЪКМЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натъкмя като прил. Разг. 1. Пременен, нагласен. Цялото това огромно множество, празнично натъкмено,.., се отправяше към гимназията. Д. Спространов, С, 202. Камбаната удари за вечерня, когато Васил Бузаков, натъкмен като за гос‑

ти, пристигна в кръчмата. К. Петканов, ДЧ, 406. Не са минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеница в ръцете — простряна на одърчето и сдървена. М. Георгиев, Избр. разк., 122.

2. Който е предварително подготвен, организиран, уреден; нагласен. Това е Изложбата,.. Тук-там прозира ефимерната същност на сградите, натъкмената ефектност на езерцата и растенията. К. Константинов, ПЗ, 195-196. Не му ли иде нему на пипето, че тая работа е досущ натъкмена и всеки по-отракан човек ще се договеди накъде бие. Б. Обретенов, С, 128.