НАТЪЛЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТЪЛЧА̀ВАМ2, -аш, несв.; натълча̀, ‑ѐш, мин. св. натъ̀лкох, св., прех. Остар. и диал. Напътвам, наставлявам, съветвам, поучавам. Ако немаш старо, купи си; ако имаш, изпъди го. (Смисълът е: да си купиш старо, за да те натлъчава, що да правиш). П. Р. Славейков, БП I, 21. Време е вече, мисля, да обърнем вниманието си на нашите си работи,.. На това ни натлъчава не само интересът, но и длъжността ни. Ч, 1871, бр. 18, 557. натълчавам се, натълча се страд.