НАТЪЛЧАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЪЛЧА̀ВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от натълчавам1 и от натълчавам се; натълчане.

НАТЪЛЧА̀ВАНЕ², -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натълчавам² и от натълчавам се; напътване, наставляване, поучаване. Сама тя [майка ми] повечето лежала болна, натлъчавала я [сестра ми] наистина какво да прави, но що може едно такова момиченце да изпълнява натлъчаванията и да пригодява на дете-пеленаче. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 27.