НАТЪНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЪ̀НКО нареч. Остар. Подробно, в подробности; изтънко. — Ти сама бягаш от своето добро и щастие. Ала няма нищо! Умири се малко, па като се върна из Белиград, то тогава щем да се поразговорим по-натънко. Л. Каравелов, Съч. IV, 109. Ако някой започне да издирва по-натънко, колко ликове чудеса ще намери още? Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 12.