НАТЪНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЪНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; натънѐя, ‑ѐеш, мин. св. натъня̀х, прич. мин. св. деят. натъня̀л, -а, -о, мн. натънѐли, св., непрех. Рядко. Разг. Изтънявам. Шаячните му панталони са натънели, коленете им са закърпени с едър бод и по усуканите ревери на сетрето му има бели петна от бобена чорба. С. Сивриев, ЗСБ, 41.