НАТЪРКАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТЪРКА̀ЛВАМ, -аш, несв.; натърка̀лям, -яш, св., прех. 1. С търкаляне премествам, докарвам до някъде много или определен брой неща; натърколявам. Той изпразваше бъчвите с вино, що Александър му натъркаля там. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 171. Ще му натъркаляме пак бъчви. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 171. // Разш. Струпвам, събирам или правя да са събрани на едно място много или определен брой предмети, обикн. валчести, кръгли; натърколявам. Оглеждаше камъните, такива едни големи, бели като сняг, натъркаляха ги като стадо на стъгдата. М. Смилова, ДСВ, 177. Ето ни на една малка полянка, на която са натъркаляни няколко грамадни делви. БД, 1909, бр. 21, 1.
2. Разг. Събарям, повалям мнозина, много неща или всички; натръшквам, натърколявам. — Куманецът натъркалял по земята четири души със сабята си. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 28. Двата кавалерийски ескадрона, изпратени от правителството, натъркаляха четиристотин души селяни. А. Каралийчев, НЧ, 9. Ние започнахме да се боричкаме, докато Станю не ни натъркаля и тримата в снега. М. Гръбчева, ВИН, 160. натъркалвам се, натъркалям се страд.
НАТЪРКА̀ЛВАМ СЕ несв.; натърка̀лям се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. За много, за голям брой, обикн. валчести, кръгли предмети — с търкаляне се придвижвам донякъде, намествам се някъде; натърколявам се. Поразително зрелище представляват тия изпадали борове,.., те са се натъркаляли и напречили по стръмнината. Ив. Вазов, Съч. ХV, 54. По ожънатите стърнища се бяха натъркаляли кръстците в прави редици, един зад други — чак до слънчогледите. П. Бобев, ГЕ, 102. // Само мн. и 3 л. ед. За много, за голям брой, обикн. валчести, кръгли предмети — разполагаме се или се намираме някъде; натърколявам се. Даде Господ хляб през лятото, пуснаха сено ливадите, пък и тикви се натъркаляха из кукурузята като бъкли големи. Ил. Волен, ДД, 132. Кръста ми се схвана,.. Ама като стана един бостан, като се натъркаляха ония ми ти любеници, като бели тикви, и ми мина. Ст. Даскалов, БМ, 264.
2. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или
всички лягаме, заемаме легнало положение; налягвам, натръшквам се, натърколявам се. Като се натъркалвали вече всичките да спят, тогава той вземал перото да приготовлява материал за "Знаме". З. Стоянов, ХБ, 208. След вечеря, щом се натъркаляхме да спим, мама грабваше платното .. или хурката, за да изпреде конци. А. Каралийчев, С, 306. // Мнозина или всички заболяваме, лягаме болни; налягвам, натръшквам се. Около три четвърти от пътниците се натъркаляха от морската болест. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 32.
— Други форми: натърку̀лвам и (диал.) натърко̀лвам.