НАТЪ̀РТВАМ

НАТЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; натъ̀ртя, ‑иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. С натиск или удар със или о тъп предмет, обикн. при падане, причинявам увреждане на тъкани или орган, на част от тялото, свързано с болезненост, подуване, но без счупване, открита рана или външен кръвоизлив; набивам. Завчера се подхлъзнах на стълбата в банята и сериозно си натъртих дясната ръка. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. — Лошо ли се удари? Коленцето ли си натърти? К. Петканов, ОБ, 92. Нели стъпи на сапунчето, хлъзна се и падна. Натърти си хълбока, стана синьо. В. Бончева, АП, 57. Страхотната сила на взрива ще свърши работата за една малка част от секундата, вместо младежите да си натъртват ръцете със седмици. Г. Караславов, ПМ, 33-34. // С натиск или удар наранявам, увреждам нещо, обикн. растение, плод и под., но без видимо нарушаване на целостта му; набивам. — То май ще си тръгнем по-рано, че да карам полека да не ги [дините] натъртим. Н. Каралиева, ЯЧ, 80.

2. Прен. Прех. или непрех., понякога с предл. на, върху. Изговарям, произнасям дадена дума или израз с по-голяма сила или по особен начин, за да изтъкна, да подчертая важността, значението им; наблягам. "Той трябва да изкарва пари, — натъртва един негов .. роднина, — иначе какъв смисъл има да пише!" П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 84. — Не можеш — спокойно отвърна боляринът. — Мога — натърти войводата. Ст. Загорчинов, ДП, 411-412. Освен дето го [произведението си] живописал с неравностойни багри, той [творецът] го и облъчил многоцветно, за да приглуши нещо си, за да изтъкне друго и да натърти трето. В. Мутафчиева, БС, 37.

3. Прен. Прех. Рядко. В съчет. със същ. стъпки. Стъпвам, ходя твърдо, енергично. Ема хвърли от плещите си черната мантия, с която беше напуснала хотела. И поведе Аси. Бързаше нервно — натъртва стъпките си. А. Страшимиров, Съч. V, 213. Орце натърти стъпките си. Сега той беше проточил шия напред като дива патица, подушила опасност. А. Страшимиров, Съч. V, 270.

4. Непрех. Диал. За хляб, ястие — насищам бързо, лесно, с малко (Н. Геров, РБЯ). натъртвам се, натъртя се. Страд. от натъртвам в 1 - 3 знач. натъртва се, натърти се. Безл. от натъртвам във 2 знач. Бях чел един забележителен доклад, където на всеки три реда се натъртваше за грижата към човека. Р. Ралин, СбСт, 121.

НАТЪ̀РТВАМ СЕ несв.; натъ̀ртя се св., непрех. Получавам увреждане, нараняване от тъп удар или натиск, но без счупване или външно, видимо разкъсване. Ако самоубиецът все пак се хвърлеше от последния етаж, в най-лошия случай той можеше само да се натърти върху мрежата. Г. Караславов, Т, 82. Натъртиха се на воловете шиите от пустите му корени. Ц. Гинчев, ГК, 383. // За растение, плод и под. — увреждам се, наранявам се, но без видимо нарушаване на целостта си; набивам се. Ще дойде .. един кооператор, ще обрули сливите на земята и нека тогава децата ги събират. А тя .. ми каза, че сливите щели да се натъртят. Тарас, СГ, 157.

Списък на думите по буква