НАТЪРТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЪРТВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. ед. Отгл. същ. от натъртвам и от натъртвам се. — Тука ли бе този? — попита старецът с презрително натъртване въз последнята дума. Ив. Вазов, ХХV, 13.

2. Увреждане, нараняване, причинено от тъп удар или натиск, свързано с болезненост и подуване, но без счупване или външно, видимо разкъсване. След ожесточения боксов мач бай Михал почувствува болки от нанесените му удари. На много места по тялото му се появиха синини, драскотини и няколко по-тежки натъртвания. Ал. Бабек, МЕ, 266. Още тогава замисли хитрост, с която да избегне боя поне по гърдите, защото от натъртването на белите дробове се хваща туберкулоза. К. Георгиев, ВБ, 48.