НАТЮРЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЮРЀЛ, мн. няма, м. Книж. 1. Природна същност, естествена душевна или умствена нагласа, наклонност към нещо на човек, обикн. творец, или на група хора. Натюрелът на Каравелова се издава често с една непринудена, естествена сила в неговия хумор. Б. Ангелов, ЛС, 209. Морето и слънцето .. не ми допаднаха твърде на натюрела, тъй като съм човек балканджия. Тарас, СГ, 18. Пепа започна да си уплътнява времето с фино плетиво, което много повече допадаше на натюрела ѝ. Сп. Йончев, РБ, 58.

2. Основна черта, облик на творчеството на поет, художник, артист и под. Нека неговият [на поета] пастелен гледец вижда и по-твърдите очертания. Не става дума за изневяра на натюрела, а за неговото обогатяване. П. Матев, ПОС, 61. Теоретикът на "Мисъл" — д-р Кръстев — не оказа, за щастие, никакво въздействие като естет върху писателския натюрел на никого от големите писатели по онова време. К. Константинов, ППГ, 132-133. Може би Любомир Левчев и Владимир Башев са били най-близки по идейно-изобразителния си натюрел и по острота в реакциите към околния свят. Ив. Спасов, БС, 86.

— Фр. naturel.