НАТЮ̀РМО̀РТ

НАТЮ̀РМО̀РТ м. Спец. 1. Само ед. Жанр в изобразителното изкуство (главно в живописта и графиката), свързан с изобразяване на организирани в група неодушевени предмети — цветя, плодове, покъщнина, убит дивеч и др. Неговите [на калвинизма] догми обаче отричат възможността за превъплъщение на религиозните образи в произведения на изобразителното изкуство и от холандските катедрали изчезнала скулптурната и живописна украса. Това освободило живописта от влиянието на църквата и нейния контрол .. и в голяма степен допринесло за развитието на жанровата живопис, пейзажа и натюрморта. Хр. Ковачевски, СК, 42. Отрадно впечатление прави, че дори пейзажът и натюрмортът, тези обективистични жанрове в миналото, днес също са обърнати с лице към действителността. П. Незнакомов, СНП, 168.

2. Картина с такова изображение. В трапезарията бе окачено голямо маслено платно — натюрморт: две риби в чиния и една небрежно захвърлена лула върху пъстра покривка. К. Калчев, ЖП, 442-443. В главната зала — бившето ателие на художника, са изложени исторически композиции, натюрморти, пейзажи. НК, 1958, бр. 34, 5.

— От фр. nature morte 'мъртва природа'.

Списък на думите по буква