НАТЯКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЯ̀КВАМ, -аш, несв.; натя̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. натя̀кнат, св., непрех. и (рядко) прех. Говоря, казвам някому нещо с укор или за да го уязвя, напомням някому за някакво негово задължение, вина, провинение и под. Властна и упорита, за да покаже на снаха си пример, тя се отдаде на своята работа с остървение, без да престане да мърмори и натяква. Ем. Станев, ИК II, 89. Минават седмици. През това време Дрянков постоянно натяква на жена си, че не била порядъчна съпруга. М. Кремен, РЯ, 402. Вуйчо ми помагаше да свърша гимназия, после университета. Той постоянно натякваше на мама, че му струвам много и че той ме издържал. П. Славински, ПЩ, 52. Почувствахме тия две хиляди дуката като подигравка. А на всичко отгоре ни ги и натякваха! В. Мутафчиева, СД, 217. натяквам се, натякна се страд. Тези грехове ми се натякват от всички. натяква се, натякне се безл. И наистина Вазову не може да се натяква, че се е влиял от духа на Пушкиновата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 190. — Напротив, натяква ни се под най-различни форми, пишат ни се писма от министерства, съвети, организации. Тарас, ТМТС, 133.