НАУМЯ̀ВАНЕ

НАУМЯ̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от наумявам и от наумявам се, наумявам си. Тая отвратителна по предмета си картина, това наумяване за най-трагичния и грозен момент от нашето минало, би трябвало да не виси там. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 183. Онези от заемодавците на несъстоятелния длъжник, които са законно обезпечени със залог, не се записват в масата на заемодавците, освен за наумяване. ДЗОИ I (превод),180.

Списък на думите по буква