НАУСТЯ̀ВАМ

НАУСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наустя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Уча, научавам нещо наизуст; наизустявам. — Ролите си съм изучавал съобразно съдържанието и духа на драматургията. Наустявал съм ги, а след това съм ги изпълнявал на сцената. Отеч., 1978, кн. 2, 32. Без бащи са / без майки, / гледат плахо, миловито. / "Ей, другарю, / хляб, чорбица!"/ — наустили са едвам. В. Марковски, Избр. пр II, 58. наустявам се, наустя се страд.

Списък на думите по буква