НАУЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАУ̀ЧАМ, -аш (остар. и диал.); нау̀ча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Научавам; научвам. Ако бащата не научал сина си на някой занаят, тогаз той не могъл да иска от него поддържка на старост. Н. Михайлов, РВИ (превод), 92. Най-долнята англичанка знае да прочита свободно и да пише правилно, на което науча без друго и чедата си. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 8. научам се, науча се страд.

НАУ̀ЧАМ СЕ несв. (остар. и диал.); нау̀ча се св., непрех. Научавам се; научвам се. Той [слонът] са науча много работи, каквото да са покланя на царя и да му подава короната. П. Берон, РБ, 100. Който ученик са учи без книги, малко са науча. Ч, 1872, кн. 13, 693. Чловек лесно ся науча, а мъчно ся отуча. Лет., 1874, 95. Мечката я улавят от гората и пак са науча. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 267.

НАУ̀ЧАМ СИ несв. (остар. и диал.); нау̀ча си св., непрех. Научавам си.