НАУЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАУ̀ЧВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нау̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Научавам; научам. В първата година научвахме наизуст и гръцкото Отче наш. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 305. Най-сетне му падват на ръка творенията на разни руски поети, от които за пръв път научва що е стих и форма. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 71. Под име народни школи ние разбираме само ония училища, които научват ученика да уважава своя народ и народност. С, 1872, бр. 32, 249. Суровият климат на север и безплодността на горите принудено научват хората .. да бъдат въздържани и повече да работят. Ч, 1871, кн. 10, 294. За всекой нови удар на съдбата / ний длъжни сме да ѝ благодарим: / тя с вечната си злоба ни научва / дене да работим, ноще да бдим. Ив. Вазов, ИГП (превод), 141. Имане научава, имане разучава. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 240. научвам се, науча се страд.

НАУ̀ЧВАМ СЕ несв. (остар.и диал.); нау̀ча се св., непрех. Научавам се, научам се. Неговите другари се научват да четат, а той остава сляп. Т. Влайков, Пр I, 90. Мечка учат, па се научва, а не човек да се не научи. Д. Манчев, БЕ II, 4. Той е човек почтен,.., но не е млад и затова ще му бъде мъчно да се откаже от старите си навици и да се научва на условията на българския народен живот. С. Радев, ССБ I, 149. От сръце ся радвам като ся научвам от писмото ти, какво училището е по-добре отнапред. АНГ, кн. 1, 402. Отдавна мълви се за чудото божи — / мълви и последний дървар... / Най-после научват се светли велможи, / и казват на грозния цар. К. Христов, Избр. ст, 187.

НАУ̀ЧВАМ СИ несв. (остар. и диал.); нау̀ча си св., непрех. Научавам си.