НАУЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАУ̀ЧВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от научвам и от научвам се; научаване, научане. Сега гледаме, че и п. Д. Благоев са заловил да помогне за по-лесното научване азбуки. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 3. Изучаванието на азбукето, както и научването на сричане цели думи, най-много зависи от учителят. ПСп, 1871, кн. 4, 118.