НАФАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАФА̀ЛВАМ, -аш, несв.; нафа̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Простонар. Нахвалвам. Младену много се хареса това вино и не можеше да го нафали. Т. Влайков, Съч. III, 278.

НАФА̀ЛВАМ СЕ несв.; нафа̀ля се св., непрех. Простонар. Нахвалвам се. — Много разумно чедо си отгледала, мари Венковице! Цялата махала не може да се нафали с нея. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 171.