НАФТАЛИН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАФТАЛЍН м. Ароматен въглеводород — бяло кристално вещество със специфична остра миризма, което се получава от каменовъглен катран или нефт и се употребява в техниката и медицината, за предпазване на вълна, вълнени изделия и кожи от молци. От него [нефта] се получават различни химически продукти — бензин, газ, нафталин, бои, смазочни масла и др. Геогр. VI кл, 15. В гостната им стая беше топло и задушно, миришеше на престояло сено, на дъски и нафталин. Г. Караславов, С, 19-20. Беше си облякъл нов шаячен костюм, който понамирисваше на нафталин. В. Геновска, СГ, 52.

◊ Изваждам / извадя от нафталина някого или нещо. Разг. Възвръщам към нов живот, работа, действие нещо отдавна изоставено, забравено.

— Рус. нафталин от нем. Naphtalin, фр. naphtaline.