НАФЪ̀РЛЯМ

НАФЪ̀РЛЯМ, -яш, несв. и св.; нафъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Нахвърлям; нахвъргвам. Гредов .. легна на своя креват, като нафърля въз юргана за по-топло и горните си дрехи. Т. Влайков, Съч. III, 41. Една жена, като не можала да се задира с мъжа си,.., ядосала се и, като сграбча нечистотиите, които били тамо около нея от хайваните, нафърля ги въз месеца, за да го помрачи. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 183. Положи софра голяма, / да ядат йоще да пият, / умове да си забравят, / ръцете да им извърже, / в тъмница да ги нафърля. Нар. пес., СбНУ, 76. нафърлям се, нафърля се страд.

НАФЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; нафъ̀рля се св., непрех. Остар. и диал. Нахвърлям се; нахвъргвам се. Българите, хора съобразителни, които така радостно посрещнаха освобождението си, знаеха и да го използуват, като се нафърляха във всевъзможни користни спекулации. Ив. Вазов, Съч. ХI, 45. Лъвът и кучето са нафърлили на змея и го разкъсали. Нар. прик., СбНУ XLVI, 342.

Списък на думите по буква