НАХАКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХА̀КАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. 1. Който постъпва, държи се дръзко, с подчертана самоувереност, с високо самочувствие; опѐрен. Остроносото момче се беше отделило пак настрана и не поглеждаше към никого,.. Приличаше му униформата — правеше го мъжествен, нахакан, храбър. Кл. Цачев, В, 245. — Казвам се Борис Дерменджиев — представи се той,.. — Аз пък се казвам Страхил Милев — нямах желание да бъда нахакан, но се получи от само себе си. А. Наковски, БС, 166. — Наздраве! И така те харесвам, смирен! Ужасно мразя нахаканите, а ти в началото ми се видя нахакан. Й. Попов, СЛ, 144. Нахакано момиче.

2. Който е присъщ на такъв човек, в който има дързост, подчертана самоувереност, самочувствие. В цялото му държание имаше нещо хлапашко, нещо нахакано, което страшно допадна тогава на Валери. Ал. Томов, П, 159. Омръзнаха ми техните нахакани декларации за превъзходство във всичко.