НАХА̀КАНО

НАХА̀КАНО. Разг. Неодобр. Нареч. от нахакан; опѐрено. — Е? — озъби се Сашо. — Да не съм те видял подир тия момичета! Тъй да знаеш. — Брей! — хем нахакано, хем страхливо отвърна "тарикатът". С. Чернишев, ВМ, 76. — По какъв въпрос? .. — По един много прогресивен въпрос! — отвръщам нахакано. Р. Ралин, ВМ, 5. Човек понякога се държи гордо и нахакано, за да прикрие липсата на самочувствие. Бл. Димитрова, ПКС, 81.

Списък на думите по буква