НАХАКАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХА̀КАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Разг. Неодобр. Качество или поведение на нахакан; опереност. Графа (подигравателно): — От нея ли се учиш на нахаканост? Мими: — Дързостта на Павлина не е нахаканост... И ако настояваш, тази дързост е израз на непоквареност... Др. Асенов, И, 64. И бяха щастливи тези жени! Щастливи, защото така добре ѝ легна на сестричката подаръкът, така лъщеше черната ѝ коса и такава нахаканост имаше в походката ѝ. Ч. Шинов, БС, 64.