НАХА̀Л

НАХА̀Л м. Разг. Грубо. Нахалник. — И какви нахали, представи си, турили отдолу: "Гороломов — герой от сръбската война!" Ив. Вазов, Съч. ХI, 178. Опашката чака и се вълнува; един нахал, види се приятел на месаря, се промъква и прережда. Г. Белев, КР, 51. Той ще ме учи мене от какво имам нужда! Нахал!... М. Марчевски, П, 268. — Виж какво, ето ти парите... Ще дойда друг път да видя детето. — Ти дори не попита къде е, нахал такъв! П. Вежинов, Б, 41.

Списък на думите по буква