НАХА̀ЛЕН

НАХА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се натрапва, който проявява досадна настойчивост при преследване на някаква цел. Аз имам много недостатъци, но съм запазил .. една черта: не съм нахален. Не желая да се натрапвам там, дето не ме желаят. Ив. Вазов, ПЕМ, 27. — Да — продължи прекъснатия разговор млада майорша, — много нахални почнаха да стават слугините. Г. Стаматов, Разк. II, 121. Беше свикнала с тия погледи на безделни мъже. Задиряха я вечер, когато се връщаше от работа, но този не ѝ се видя нахален. М. Грубешлиева, ПП, 135. Вардеше се да не дава салам и захар на Дота Вещицата, макар бабичката да бе доста нахална. Не излизаше от магазина, дорде той не обещаеше да отпусне след някой ден. Кр. Григоров, И, 44. ● За животно, насекомо и др. Нахална муха.

2. Който е присъщ на такъв човек, който изразява нахалство. Лольо говореше нещо високо, но като влезоха учителите, млъкна и устреми нахален поглед към Цветкова. Елин Пелин, Съч. II, 182. Изгледа я с нахален, лъстив поглед. Жената беше още млада и хубава. М. Грубешлиева, ПП, 176. Кукушкин прекрачи прага на стаята и спря, изненадан от присъствието на непознатия човек, който го гледаше с нахални, миши очички. М. Марчевски, П, 93. Пред очите му изпъкна мустакатото лице на Щерьо, което му се стори нахално и смело. Д. Кисьов, Щ, 128.

3. Който е проява на човек с такива качества, в който има нахалство. На всичките мои възражения Йонин отговаряше грубо и дръзко. Най-сетне аз му казах: ".. Как можете вие да си позволите такова нахално държане спрямо мене?" С. Радев, ССБ I, 396. Освен своето нахално съдържание [на писмото], което показва, че авторът му разполага с корпуси войска, действително той го е подписал с кръв, която личи още. З. Стоянов, ХБ, 272. Тя му се струваше непоносима със своята груба откровеност, със своето нахално преследване. Д. Димов, ОД, 151. През вратата на училищната стая с нахално любопитство надзърташе луничавото лице на дъщеря му. Л. Александрова, ИЕЩ, 121.

— От рус. нахальный.

Списък на думите по буква