НАХАЛНИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХА̀ЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Държа се, постъпвам нахално, като нахалник; нахалствам, нахалствувам. Близките на арестанта идеха десети път вече, питаха, настояваха, дори нахалничеха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 138. Неудобно му се струваше да я помоли да посвири. Не че тя ще се изложи пред него, а защото ще помисли, че той нахалничи. Д. Добревски, БКН, 89. Подмазва се, интригува, нахалничи — / достигна поста мъничко началниче. Хр. Радевски, Избр. пр II, 256.