НАХАПАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХА̀ПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нахапя като прил. Който е накърнен, наченат с хапане, от който е отхапана някаква част. Тахир бей бе седнал в затоплената стая .. и редеше карти на седефена шестоъгълна масичка. Малко по-настрана бе оставил сребърно блюдо с нахапано парче баклава. Ст. Сивриев, ПВ, 124. Знаеш ли каква мома вземаш — добра ли е, честна ли е, или е нахапана ябълка. Ц. Лачева, СА, 61. ● Обр. Скалата отстъпва, нахапаните пещери отдръпват стените си,.., пръстта се сипе. З. Сребров, Избр. разк, 215. Нахапан месец със злато се наля / и в дрипавите облаци потъна. К. Христов, ЧБ, 371.