НАХВАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХВА̀ЛВАМ, -аш, несв.; нахва̀ля, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Хваля, похвалвам някого много, в голяма степен или достатъчно, колкото е необходимо; нахвалям. Па и добра къщовница ще да е. И нахвалва я брату си. Т. Влайков, Пр I, 88. — Охо, нахвалил си ме ти! — Какво ще те хваля. Шейната, тя като птичка лети и децата сами ме питат кой я е правил. Д. Бозаков, ДС, 107. — Вие, господин Каравелов, знаете, че Фарлей написа книга за България. — И там хубаво ви беше нахвалил. В. Геновска, СГ, 97. Моите другари от кооперативното стопанство не могат да те нахвалят. А. Каралийчев, НЗ, 42. нахвалвам се, нахваля се страд., възвр. и взаим.

НАХВА̀ЛВАМ СЕ несв.; нахва̀ля се св., непрех. Разг. Хваля се, похвалвам се с нещо, за нещо много, в голяма степен; нахвалям се. Майсторът не можеше да се нахвали с работата си: — Ти само да си тук, да видиш, когато стегнем училището! Д. Марчевски, ДВ, 14. След вечеря майка Александра не можеше да се нахвали как са я посрещнали [сватовете], какво сладко са ги почерпили. Вл. Свинтила, СЗЗ, 81. Записах около стотина абонати между студентите и учениците. Страшимиров беше признателен за тази помощ и не можеше да се нахвали от мене. Сб??СЕП, 81.

— Друга (простонар.) форма: нафа̀лвам.