НАХИТРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХИТРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нахитрѐя, ‑ѐеш, мин. св. нахитря̀х, прич. мин. св. деят. нахитря̀л, -а, -о, мн. нахитрѐли, св., непрех. Разг. Ставам по-умен, по-разумен, по-хитър; захитрявам. "Ако се ожени момчето и му се роди син, малкото дали ще го нарича дядо? Докато е малко — сигурно, но като поотрасне и нахитрее, дали пак ще му вика дядо?" Р. Сугарев, СС, 69.