НАХИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХЍЯ ж. Истор. В Османската империя — най-малката административно-териториална единица. Мюдюрът дигаше на крак всичките си хора, цялата нахия се преброждаше и претърсваше за Джин гиби; но Джин гиби пак бе избягал. Ст. Дичев, ЗС II, 625. Тъмръшката нахия бе още в султански ръце. Г. Стоев, ЦЗ, 129. Пловдивската каза ся дели на 5 нахии. Й. Груев, З, 69.

През време на турското владичество Крайщето било нахия под Кюстендилската кааза. СбНУ ХХХII, 13. Дорде си ерген походих / по врачанската нахия, / по това равно Загоре, / хубави дрехи поносих. Ив. Хаджийски, БДНН I, 101. // Остар. Област (Л. Андрейчин и др., БТР). Това княжество [Сърбия] е разделено на 13 нахии или области. Ив. Богоров, КГ, 176.

— От араб. през тур. nahiye.