НАХЛУВ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀ХЛУ̀В м. Индив. Нахлуване. Сюлейман-паша правеше ужасните си юрюши въз св. Николския връх и всеки час се очакваше нахлувът на ордите му в Северна България. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 66. Уморен съм не от пътуването, а от многото получени впечатления в Плевен и тук, при нахлувът на историческите спомени. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 156.