НАХЛУ̀ВАМ

НАХЛУ̀ВАМ1, -аш, несв.; нахлу̀я, -у̀еш, мин. св. нахлу̀х, св., непрех. 1. За вода, въздух, звук, мирис, светлина и под. — влизам, навлизам някъде, обикновено в голямо количество или стремително, изведнъж; нахълтвам. Водата съвсем ненадейно нахлу в тясната малка пещера. П. Вежинов, БГ, 201. Отведнъж го обзе яд и кръв нахлу в главата му. Й. Йовков, ВАХ, 84. Струваше ѝ се, че е задушно в малката стаичка, макар от отвореното прозорче да нахлуваше пресен и чист въздух. Кр. Григоров, И, 104. През отворения прозорец нахлува гъста миризма на узрели жита. К. Калчев, ДНГ, 113. Шумът и врявата, които нахлуваха отвън през широко отворените прозорци, започнаха да стихват. Д. Талев, И, 520. Във варосаната стая през двата големи, сводести прозореца .. нахлуваше на големи снопове светлината на месечината. Ем. Станев, ЯГ, 108.

2. Влизам, вмъквам се стремително, буйно или влизаме мнозина, много на брой; нахълтвам. Все тъй шумно и весело шествието нахлу в селото. Й. Йовков, Ж, 131. Подозрителният гост насилствено нахлуваше в спалнята ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХII, 82. По това време .. из селата нахлуват татарите, които .. се настаняват в Добруджа. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Стада от диви зайци нахлуват към зеленчуковите градини около селищата. П. Вежинов, НС, 126. ● Обр. Вие свихте в юмрук свойте шепи / и нахлухте със щурм във историята. Ел. Багряна, ПЗ, 73.

3. Прен. Навлизам, установявам се някъде бързо, стремително. Класовото разслоение обаче се задълбочава след Кримската война,.., когато чуждестранният капитал нахлува в страната. Ив. Унджиев, ВЛ, 16. Листата на дърветата се развиваха, нов живот нахлуваше навсякъде. Г. Караславов, ОХ, 447. Задържана дълго от закъснелия мартенски сняг, пролетта нахлу изведнъж. Б. Обретенов, С, 97. В Пловдив нахлува бързо цивилизацията. К. Странджев, ЖБ, 88.

4. Прен. За мисли, спомени, чувства и под. — възниквам, появявам се внезапно, изведнъж и с голяма сила и обхващам, завладявам някого или нещо. Цял рояк спомени от минали млади години нахлу в Станчовата глава. Елин Пелин, Съч. II, 23-24. Потръпвах при страшната мисъл, която нахлуваше в ума ми. Й. Йовков, Разк. II, 144. Мислите ѝ по Евгени също я измъчваха страшно. В сърцето ѝ нахлуваше непоносимо тежка мъка, непоносимо тежка жал. Д. Ангелов, ЖС, 321. Мислех си за тукашните легенди и поверия, за джиновете и самодивите. Страшната и дива красота надхвърли реалното и в съзнанието нахлуват образи от митичния свят. Н. Стефанова, РП, 95.

НАХЛУ̀ВАМ

НАХЛУ̀ВАМ2, -аш, несв.; нахлу̀я, -у̀еш, мин. св. нахлу̀х, прич. мин. страд. нахлу̀т, св., прех. Остар. и диал. Нахлузвам. Мъжът научил глупците как да нахлуват потури. Те го дарили богато. Ран Босилек, ВП, 41. Христина беше нахлула големи чехли, които шляпаха по дървените стъпала. Ем. Станев, ИК I и II, 82-83. Съблякох се и нахлух нощницата. Бл. Димитрова, ПКС, 308. Ян Бибиян навлече широката дреха и цял потъна в нея. Нахлу и кожената шапка. Елин Пелин, ЯБЛ, 23. Примката, напра‑

вена от въжето, те я закачаха на един дълъг прът и когато изплашените коне .. гледаха да отбягват, нахлуваха я върху шията на оная кобила, която им попаднеше. Й. Йовков, ЧКГ, 71-72. нахлувам се, нахлуя се страд.

Списък на думите по буква