НАХМУРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХМУ̀РВАМ, -аш, несв.; нахму̀ря, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Навъсвам, свъсвам, намръщвам, начумервам. Като видеше кооператорите да се одрънкват за рента и трудодни, той нахмурваше вежди. Ст. Даскалов, СД, 509.

НАХМУ̀РВАМ СЕ несв.; нахму̀ря се св., непрех. Остар. и диал. Навъсвам се, намръщвам се, начумервам се. Кръстьо чакаше и като разбереше, че Стамо пак нещо се е нахмурил, прибираше се посърнал. НК, 1958, бр. 4, 4.