НАХМУРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХМУ̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нахмуря като прил. Остар. и диал. Навъсен, намръщен, начумерен. Бях .. думен, нахмурен, мрачен, като старец, който много пострадал в живота. Гр. Пърличев, СбНУ, 353. Такова море не обичат и моряците. То е измамно, невярно. Може би цял ден да бъде все така нахмурено, а може би след час да свие такава буря, че ни лодка, ни мрежи биха останали здрави! Р, 1926, бр. 205, 1.