НАХО̀ДКА

НАХО̀ДКА ж. 1. Предмет, вещ с историческа или археологическа стойност, която някой е намерил, открил. Участвува в десетки експедиции и открива цяла съкровищница от находки на древното индианско изкуство. Л. Стефанова, ВМД, 156. Между находките най-голямо внимание заслужава характерната за Преслав рисувана керамика. Ст. Михайлов, БС, 67. Под нашия град има тракийско селище, датиращо от не знам кой си век преди новата ера и .. неведнъж сме се натъквали на някоя интересна находка. В. Сотиров, ЛНП, 57. Археологическите находки ни учат, че градът Рим възникнал постепенно чрез сливането на няколко по-малки общини. Ист. V кл, 108. ● Обр. Иванов посегна към бутилката и докато наливаше, Влахов отново си мислеше каква щастлива находка за него е Стоил. А. Наковски, БС, 116. Импресионистите били неговата трета значителна находка. Хр. Ковачевски, СК, 128.

2. Прен. Сполучливо, интересно, находчиво хрумване, мисъл, идея или откритие. [Жената на инженера] си приписваше заслуги за успеха на мъжа си .. дори в шегите и остроумните му находки. Бл. Димитрова, ПКС, 112. В "Криво седи — право съди!" има сатирични находки. ВН, 1959, бр. 2547, 4. Не може да се каже, че филмът .. се отличава с ярки и дълбоки мисли,.., с особени кинематографични находки, с проникновена актьорска игра. ВН, 1960, бр. 2614, 4.

— Рус. находка.

Списък на думите по буква